В село Слокощица няма много на брой действащи обществени институции, но все пак две от тях са все още важни за местните жители. Едната от тях е сградата на кметството, а в другата се помещава читалище с името Просвета. То е все още действащо и има регистрационен номер 941 в културното министерство на републиката ни. Софийската епархия пък е организацията, която приютява селото от гледна точка на изповядваната в него религия, която е православното християнство. Само за едно ежегодно провеждано събитие има достоверна информация, селският събор на 24-ти май. Всяка година датата му е неизменна и съвпада с деня на славянската писменост и култура и дейността на братята Кирил и Методий. Известните личности, родени в селото, са поне пет, като някои от тях се изявяват предимно на местна почва. Първият от тях се казва Антон Янков и е опълченец. Няма данни за датата на неговото раждане или годината на смъртта му.
На 25-ти ноември 1932-ра година в Слокощица се ражда Георги Струмски, който впоследствие активно работи на писателското поприще. Александър Димитров пък се ражда точно в годината на освобождението на страната ни от турско робство, но умира на 43 години през 1921-ва, като тогава завинаги напуска този свят и патриархът на българската литература Иван Вазов. Димитров е видна политическа фигура за страната, като в правителството на Стамболийски заема поста военен министър или министър на войната, както тогава се нарича тази длъжност. Димитър Кръстев е друг местен жител, развил активна дейност в четническите движения и структури на ВМРО. Служи при един от известните водачи, който се казва Никола Сарафов. При Петър Христов с прякора Германчето пък се намира на служба още един тукашен жител. Неговото име е Никола Стойчев, като и за двамата четници няма подробна информация за личните им животи. Заемното дружество Съгласие отваря врати през 1910-та, а 12 години по-късно е открито читалището. Пак през 1910-та е отворено и основното училище, а някъде по това време официално в селото са прокарани за пръв път вода и електричество. В края на 70-те години на 20-ти век улиците са асфалтирани, а отварят врати пощенска станция и здравна служба.
Свети Никола и Свети Архангел Михаил са имената на две църкви от Слокощица, като и двете постройки датират от епохата на Късното средновековие. Вляво от шосето, в пределите на горната махала и на левия бряг на реката е построена църквата Свети Никола. Тя представлява постройка, за направата на която са използвани предимно хоросан, червени тухли и ломени камъни. Другият храм е по-скоро под формата на останки и развалини днес, като е съществувал вляво от шосето в северната част на населеното място. Камъните и хоросанът са преобладаващите материали за градежа, но има и една отличителна особеност. Мраморен блок е използван в северния зид на църквата. Върху полегат склон до местните гробища има още една църква, но от епохата на Възраждането. Тя се нарича Покров Богородичен и представлява базилика от трикорабен тип. Дебърският зограф Мино и двамата му сина работят по вътрешността на храма, но тези слухове не са категорично потвърдени.
